2019-02-04

Индия на Марица

 

DSC_0892.JPG

 

    Минавам край витрината на индийски магазин. Живи, закачливи багри – махат ми, привличат ме. Гледам и не мога да се наситя. Искам да науча много неща за далечната Индия. Търся и намирам Индия на Марица. Казват, че когато опиташ кухнята на една страна, научаваш много за нея. Късмет – парти в индийския ресторант в Пловдив – изкуство и традиционна индийска храна. Ресторантът край Марица е препълнен с хора, които искат да се докоснат до нещо толкова далечно и екзотично.

       Запознавам се с двама млади мъже – Томи Узунов – собственик и момче за всичко /както сам се изрази/ и Петър Христов – управител на ресторанта. Томи и Петър посрещат и настаняват гостите, а след това обслужват бюфета и не спират да презентират предложените ястия. Питам Томи за началото.

 

IMG_2911.JPG  DSC_0443.JPG

 

„Бях няколко пъти в Индия. Много ми хареса тяхната кухня. Като се върнах в България ми липсваше тази храна. Пловдив е все повече мултикултурен град и си заслужава да има такава кухня.“

Петър добавя: „Индийската кухня е много екзотична. Първо е далечна, второ е ориенталска с различен мирис, различни съставки и различен майсторлък. Има доста съставки, които не сме ги чували – например букетите от подправки, които придават уникални вкусове. Индийската кухня си е извоювала прозвището Майката на всички кухни. Уникална кухня.“

„Подправки, подправки и пак подправки“ – краткото определение на Томи за индийската кухня.

       Началото е трудно. Българинът е доста консервативен по отношение на кухнята – предпочита местната кухня. Трудно възприема индийската кухня. Струва му се много странна. Но с течение на времето в резултат на събитията, които се организират в ресторанта хората започват да се отварят към тази кухня. Отнема време и усилия, но хората започват да възприемат индийската кухня и да се наслаждават на нейната уникалност.

 

DSC_0751.JPG  DSC_0766.JPG

 

    Менюто в ресторанта се изготвя предимно от индийски готвачи. Те дават идеи по рецепти, които знаят. Разбира се има  предложения и на Томи и Петър, които готвачите възприемат. А някои от ястията са по предложение на индийски туристи. Петър определя себе си като експериментатор. Приготвя сам някои по-прости неща от индийската кухня, а за други кара готвачите. Често открива нови рецепти и след благословията на готвачите в менюто на ресторанта се появяват нови предложения, които се възприемат много добре от клиентите. Опитват се менюто на ресторанта да не е силно традиционно, а да е по-модерно.

Томи е категоричен, че има мода и в храненето, която определено е засилен интерес към здравословния начин на хранене. И точно това двамата мъже превръщат в политика на своя ресторант.

     Естествено възникна въпросът за продуктите, които се влагат в ястията. По прозаичните продукти, както и по-разпространените подправки като кимион, черен пипер набавят от местния пазар. Но половината от продуктите като чатмасала, индийско сирене, туршия от зелено манго, брашно от нахут и леща, десерти са специфични и тях снабдяват от Индия.

Най-предпочитаното и най-предлаганото ястие е Пиле тика Масала. Препоръчват го, защото е типичен представител на индийската кухня, най- известното ястие.

 

DSC_0234.JPG  IMG_2922.JPG

 

Индийски ритми заливат ресторанта. Вниманието на всички е приковано в Катя – танцьорка, учителка по индийски танци. Пищни костюми, екзотични движения и звуци, които те пренасят някъде далеч в Азия. Красотата те завладява и искаш да опиташ, да станеш част от това прекрасно изживяване. И присъстващите жени успешно се справят с предизвикателството.

Пред бюфета се  извива опашка. Томи и Петър лично обслужват гостите на партито. Идеята на добрите мениджъри е индийско парти – всеки месец, а индийски бюфет – всяка седмица. Индийски бюфет работят с туристически групи от Индия. Те много често задават меню, което е извън менюто на ресторанта и така се откриват много нови ястия. Индийската кухня е необятна и с този бюфет човек може да се докосне до голямото разнообразие.

Взрив от вкусове – нетрадиционни, но уникални. Искаш да опиташ от всичко. Изключително вкусно, приготвено с любов и вещина. Прекрасно. Завладява те мисълта, че това е само първата ти среща с индийската кухня и ще има много следващи.

Томи и Петър определят мястото като своеобразен културен пункт на Индия в Пловдив. Идеята им е насочена към това, да не са само ресторант, а да представят и индийската култура и като цяло да предлагат на посетителите едно цялостно незабравимо изживяване.  Спомнят си за първата изложба, позиционирана в ресторанта – фото изложба на известна пловдивска адвокатка от пътуването и до Индия, с благотворителна цел. Сега по стените висят картини на софийския художник Григор Велев.

В най-отдалечения край на ресторанта се е разположила Мануела /Мани/. Рисува с къна. Рисуването с къна е обичай не само в Индия, а в целия регион, както и в арабските страни. В началото индийците  рисували мъжете, които отиват на лов или война, за да ги предпазят от злото. В последствие рисуването с къна се развива – има отделни рисунки за всичко, което човек иска да му се случи: любов, късмет, щастие… Идеята е да се привлече в живота ти нещо много добро. За сватбените церемонии рисуването с къна е един от важните ритуали.

 

DSC_0919.JPG  DSC_0793.JPG

 

Нареждам се на опашката и търпеливо изчаквам своя ред. Мани се усмихва и хваща ръката ми. Пожелавам си рисунка за късмет. С точни движения, щрих след щрих върху китката ми се появява красив флорален мотив.

След време рисунката избледнява, но усещането за нещо прекрасно, което си изживял остава и те изкушава за нови срещи с Индия…

Сайта се поддържа чрез WebBuilder
Вход