2018-05-15

 

Фабрика за изкуство 

 

IMG_20180417_163808.jpg

 

          Колегите от ОФ Пловдив 2019 насочиха вниманието ни към голямата бяла постройка на подстъпа към пешеходния мост над река Марица. Малкото, което чухме от тях разпали любопитството и въображението ни. Бяхме твърдо убедени, че това е маришката история, която търсим.

          Поканата да посетим сградата дойде от фотографа Христофор Балабанов и художника Динко Ангелов. Двамата, заедно с фотографа Любо Атанасов делят едно ателие и го наричат Ателието. Прекрачихме прага на Ателието и се потопихме в един друг свят, неподвластен на ежедневните дребнавости.

IMG_1425.JPG  IMG_1404.JPG

         Емоционалният разказ на Динко Ангелов ни върна към началото на една идея, развивана през годините, осъвременявана с нови виждания и проектирана напред във времето, за да укрепи връзката на човека с изкуството.

        Сградата е построена през 1931 година по поръчка на цар Борис III. Това е първата сграда в Пловдив с лят бетон. Предназначението ú е да даде подслон на хора, пострадали от чирпанското земетресение. Преди смъртта си Борис III я дарява на атонските монаси. През годините сградата е била отнета от монасите и променя няколко пъти собственика си. Като предназначение най-дълго, около 45 години,  е била окръжна болница. Запусната и недобре стопанисвана сградата започва да се руши. При неизяснени обстоятелства, последните двама собственика напускат този свят и съдът я връща на законните ú собственици – монасите от Зографската енория.

         Около 2010 година сграда започва да посреща своите нови обитатели  - хора на изкуството, творци. Първият, който наема ателие в сградата е художникът Иван Костолов. Днес Живее и работи в Германия.  Последвали го Динко Ангелов и Христофор Балабанов. Динко Ангелов си спомни за пърформънса на Костолов в коритото на река Марица с действащи лица върба и ангел.

         И други творци, техни приятели, започват да наемат ателиета в сградата. От познат на познат и от дума на дума сградата се населява с творци. Така се ражда идеята да я превърнат във Фабрика за изкуство. Специалното отношение на Иван Костолов  към младите творци се запазва и до ден днешен.  Утвърдените художници подават ръка на младите си колеги, които нямат достатъчно средства за собствени ателиета, като ги подслоняват за определени периоди, работят заедно по проекти, подпомагат ги с материали за работа  им, оказват им професионална помощ,  предоставят възможността да излагат творбите си в организираните в сградата експозиции. Нещата се случват на база помощ. Младите творци се увличат по модерното западно изкуство и остават неразбрани от българската публика. Получава се конфликт между поколенията. Според пловдивската публика старите художници правят изкуство, а младите Street art. Големите художници на Пловдив, Бараците, са имали същите проблеми, когато започват да правят модерно изкуство. Но изкуството трябва да се обновява.

IMG_1431.JPG  IMG_1419.JPG

 

Динко Ангелов определя себе си като свързващото звено между младите и старите. Това е посланието и на последната му изложба „Пост политичен фолклор“ , преименувана в „Духът на машините“, където авторът свързва българския фолклор с модерното изкуство.

IMG_1417.JPG  IMG_1418.JPG

         Годините минават, а Фабриката за изкуство се разраства и като численост  /повече от десет творци/ и като идеи, които да доближат изкуството до хората и отваряйки сетивата им за изящното, да ги направят по-добри. Всеки четвъртък организират вечери на рисуването и водят курсове по фотография и рисуване. Всяка година Ономатопея представя ред пловдивската публика творци с работи, които не са корирани.

IMG_1407.JPG  IMG_1411.JPG

„Помагаме си и сме едно общество. Идеята е да се разработи цялата сграда и да се представят всички художници.“

За Пловдив – европейска столица на културата 2019  идеята е облечена  конкретно измерение – искат да превърнат цялата къща в базар за изкуство.

Попитахме Динко и за реката.

„От ателието имаме прекрасен изглед.“

Христофор добави: „Като ходиш по течението се успокояваш, като ходиш срещу течението се пречистваш.“

IMG_1427.JPG  IMG_1413.JPG

Веднъж, ходейки по реката , Христофор става свидетел на запалени огньове и с обектива си запечатва един мъртъв  микро свят – безжизнени раковини, изгорели скелети на треви и цветя и застиналия вик на природата. Фотографиите висят на стените на ателието му и човъркат съзнанието човешко – колко са необратимите стъпки от изпепеления микро свят до макро света, който ни заобикаля…

13.jpg  3.jpg

В ателието влезе Соня. Имала проблем с фотоапарата и помоли Христофор за помощ. И докато Христофор оказваше професионална и приятелска помощ ние имахме възможността да се запознаем с художничката Соня Петрова. Занимава се с живопис, колаж, скулптора, фотография, инсталации. В творбите си миксира всякакви материали, тип на работа и различни техники. Търси винаги нещо ново и оригинално. Експериментира. Няма любима тема, върху която да работи. Сега се е заела с проучването на африканските маски и сигурно ще се родят неща свързани с африканското изкуство. За нея колегите ú казват: „Всяка работа ти е различна“. В сградата е повече от две години. Чувства наличието на сформирана общност.

IMG_1433.JPG  IMG_1449.JPG

„Цялата къща почти се напълни. Нас ни обединява къщата. Къщата е като жива. Тя има страшно много история. Тя ни обединява и събира.“

Любезните домакини ни запознаха с още един творец – живописеца Димитър Генчев. С работен гащеризон, във вихъра на сътворението художникът подготвяше платната си за конкурса „Хермине Ван Берс“ в Холандия. Пожелахме му успех и да се върне с голямата награда. На прага на ателието съдбата ни срещна с още един творец. Този път – жена, стъклописец. Беше дошла да получи ключа за новото си ателие…

 

Маришки истории – проект „Реката“

ПРОЕКТЪТ Е ЧАСТ ОТ ПРОГРАМАТА НА ПЛОВДИВ - ЕВРОПЕЙСКА  СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019

Сайта се поддържа чрез WebBuilder
Вход